Проф. Дуранкев за Евровизия 2024: Чашата прелива от експлозивни миш-маш цветове, шутовски пърформанси и апология на транс принадлежностите
Икономистът проф. Боян Дуранкев изрече мнението си за Евровизия 2024. Sofia24.bg я разгласява без редакторска интервенция:
Личната ми наркомания: книги, музика и филми. Затова: мое персонално мнение за Евровизията.
Е, и аз съм от тези два милиона фенове, които не пропуснаха Евровизия 2024.
Лични усещания:
1. В музикално отношение тазгодишното издание беше доста по-добро от няколкото предходни. Факт, има песни, които по-дълго ще си тананикаме!
2. Като представление: чашата прелива от избухливи миш-маш цветове, шутовски " пърформанси " и апология на транс принадлежностите. Този " маркетинг " не покачва цената на музикалния артикул, само че отклонява вниманието на феновете от фактически скъпото. Мярата, присъща на " другите " от общото, като тази на Фреди и Елтън Джон, тук бе отстранена в интерес на лустрото. Вероятно, като вкусови качества, оставам реакционер.
3. Въпреки позитивното ми мнение за качествата на музиката, тя е под равнището на поп и рок класиката от 1965-1990 година Евровизия е повече шоу, в сравнение с място за ново начало. Изключения като АББА в този момент нямаше.
4. Евровизия е мощно и ненужно политизирана.
Първо, Израел е подозрително да е страна от континента Европа. Ако тя е, погледнете картата и ще забележите че към европейските страни незабавно би трябвало да се причислят Сирия, Ирак, Кувейт, Ливан, Палестина, Йордания, Саудитска Арабия, та дори и Египет! Вмъкването на Израел в Европа не може да бъде тълкувано по различен метод, с изключение на като породено от " особени " благосклонности и гузна европейска съвест от ВСВ (и българската вина е тук!).
Второ, политиката опря и до елиминирането на претендент за наградата (неразумно - съгласно евромодата - изнесъл концерти в Русия и още по-неразумно осъдителен геноцида в Газа), и до персонален отвод от показване (поради същата причина), и до изкачването на една по-бледичка песничка на по-високо място заради " солидарността " с избрана страна.
Влезе ли политиката в музиката на страната на " страната ", музиката се самопогребва. Но в случай че си като Джон Ленън, правиш своя политика и оставаш вечно над другите! Благодаря ти, Джон!
5. Чудя се какво става с хубавата българска музика, зачената през " злокобните " години на социализма?! Все по-трудно е да откриеш нещо, което да ти стопли сърцето... Добре че ги има още и Лили Иванова, и Михаил Белчев, и Георги Христов, и Митко Щерев, и " Фондацията ", до момента в който други някогашни музиканти са в този момент по-успешни или като депутати, или като писачи на автобиографии (в които окайват соцмузиката си), или като водещи на банални телевизионни излъчвания... И още нещо, съгласно неолиберализма - властващата идеология у нас - при остра конкуренция на " пазарЯ " ще се появи блестяща музикална конкуренция; съгласно " наЩе пУлитици " - в случай че страната налее повече пари за к@лтура, музиката ще се изкачи доста високо. Нито едното е правилно, нито другото.
Summa summarum. Да живее 24 май, скъпи другари, до момента в който още не са го отстранили като празник!
Личната ми наркомания: книги, музика и филми. Затова: мое персонално мнение за Евровизията.
Е, и аз съм от тези два милиона фенове, които не пропуснаха Евровизия 2024.
Лични усещания:
1. В музикално отношение тазгодишното издание беше доста по-добро от няколкото предходни. Факт, има песни, които по-дълго ще си тананикаме!
2. Като представление: чашата прелива от избухливи миш-маш цветове, шутовски " пърформанси " и апология на транс принадлежностите. Този " маркетинг " не покачва цената на музикалния артикул, само че отклонява вниманието на феновете от фактически скъпото. Мярата, присъща на " другите " от общото, като тази на Фреди и Елтън Джон, тук бе отстранена в интерес на лустрото. Вероятно, като вкусови качества, оставам реакционер.
3. Въпреки позитивното ми мнение за качествата на музиката, тя е под равнището на поп и рок класиката от 1965-1990 година Евровизия е повече шоу, в сравнение с място за ново начало. Изключения като АББА в този момент нямаше.
4. Евровизия е мощно и ненужно политизирана.
Първо, Израел е подозрително да е страна от континента Европа. Ако тя е, погледнете картата и ще забележите че към европейските страни незабавно би трябвало да се причислят Сирия, Ирак, Кувейт, Ливан, Палестина, Йордания, Саудитска Арабия, та дори и Египет! Вмъкването на Израел в Европа не може да бъде тълкувано по различен метод, с изключение на като породено от " особени " благосклонности и гузна европейска съвест от ВСВ (и българската вина е тук!).
Второ, политиката опря и до елиминирането на претендент за наградата (неразумно - съгласно евромодата - изнесъл концерти в Русия и още по-неразумно осъдителен геноцида в Газа), и до персонален отвод от показване (поради същата причина), и до изкачването на една по-бледичка песничка на по-високо място заради " солидарността " с избрана страна.
Влезе ли политиката в музиката на страната на " страната ", музиката се самопогребва. Но в случай че си като Джон Ленън, правиш своя политика и оставаш вечно над другите! Благодаря ти, Джон!
5. Чудя се какво става с хубавата българска музика, зачената през " злокобните " години на социализма?! Все по-трудно е да откриеш нещо, което да ти стопли сърцето... Добре че ги има още и Лили Иванова, и Михаил Белчев, и Георги Христов, и Митко Щерев, и " Фондацията ", до момента в който други някогашни музиканти са в този момент по-успешни или като депутати, или като писачи на автобиографии (в които окайват соцмузиката си), или като водещи на банални телевизионни излъчвания... И още нещо, съгласно неолиберализма - властващата идеология у нас - при остра конкуренция на " пазарЯ " ще се появи блестяща музикална конкуренция; съгласно " наЩе пУлитици " - в случай че страната налее повече пари за к@лтура, музиката ще се изкачи доста високо. Нито едното е правилно, нито другото.
Summa summarum. Да живее 24 май, скъпи другари, до момента в който още не са го отстранили като празник!
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ